Booking.com

На гости на Смърт


	Сюзън се изкачи по витата стълба  и надникна през прозореца. От север се задаваше буреносен облак. Цялата земя в тази посока изглеждаше сякаш се е сляла с небето и се приближава със страхотна скорост. 
Естествено, тази гледка не повлия по никакъв начин на Сюзън. Тя знаеше, че това са само четирима поостарели конника, които бързат за тържеството по случай рождения ѝ ден. В този ден тя ставаше на 21 години, но тъй като социалните ѝ контакти бяха меко казано ограничени, присъствието на Хаос, Мор, Глад и Война, наред с дядо ѝ – Смърт, беше достатъчно. Разбира се, че към тях щеше да се присъедини и Албърт.
-	ПИСУК? – Смърт на мишките също беше тук
-	ПРИВЕТ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ – каза Смърт.
Тъмнината бавно се разливаше из стаята. Тя, също както и светлината във фантастичния свят на Диска, имаше собствено мнение по различните въпроси. И по-скоро по въпроса със скоростта на своето появяване. Не беше като да се стъмни изведнъж, по-скоро приличаше на потъването на огромен презокеански лайнер – бавно и напоително. Буквално.
	Сюзън извади кутията със свещите и ги подреди в правилна октаграма. Всяка една свещ беше с различен цвят, точно както дъгата, а именно – осемте основни цвята. Свещта на октарино беше запалена на обратно. Не, че не беше запалена, напротив. Гореше също както и останалите седем, но пламъкът беше точно толкова различен от техните, както имплозията се различава от експлозията. Почти същото е, само че навътре.
-	Много работа ли имате напоследък? – попита Война – Нещо при мен бизнесът не върви, хората… работят.
-	Но това не би трябвало да променя нещата, нали? – включи се Мор.
-	Напротив. Сега отново всички се обличат еднакво, но наричат дрехите си костюми. Отново се бият помежду си, но го наричат конкуренция. Отново строят замъци, които защитават, но ги наричат фирми. Крайният резултат е същия – винаги има победители и победени, но някак си всичко е нормирано с наредби.
-	И при мен не върви – оплака се Глад – работата ми се съсредоточава на едно и също място, почти по целия Диск ме измества Излишъкът…
-	КАТО СТАРИ БАБИЧКИ СТЕ! – намеси се Смърт. – СТИГА СТЕ СЕ ОПЛАКВАЛИ – дълбокият глас, като огромен хор от църковни органи, сврени в пещера под земята, глухо огласи цялата стая. – ДОШЛИ СТЕ ЗА НА РОЖДЕН ДЕН. ТРЯБВАТ ПОДАРЪЦИ, ХО-ХО И ДРУГИ ПОДОБНИ.
-	Хо-хо не беше ли нещо друго? – Мор почувства тишината не толкова с ушите си, колкото с цялото си създание. Този миг продължи вечно, което не е трудно да се случи в къщата на Смърт.
Албърт влезе в следващия миг, или много векове по-късно, за да прекъсне тишината.
-	Извинете ме за безпокойството, Сър, но Ви представям… Дядо Ви.
-	Кого?
-	Какво?
-	ПИСУК?
Тъмен силует в черна роба се наведе и прекрачи през прага. Движенията му бяха плавни и някак си отвъд времето. При всяка крачка се създаваше впечатление за леко размазване, студ толкова силен, колкото е бил в зората на времето, преди една експлозия за сложи началото на еволюция, довела в последствие до пясъчни плажове, коктейли с чадърче и съмнително съдържание и възхвала на потта като такава.
-	Така се представи господина, Сър. А не може да се отрече приликата…
-	АЗ… ТИ… - За първи път в цялото съществуване на съществуването, Смърт не очакваше нещо, което се случва. Въпреки, че помнеше миналото, настоящето и бъдещето, той изпита затруднение в този момент да намери точните думи. Почувства се като ученик, изправен пред учителя си по география, който задава странни въпроси на един много, много чужд език. „Къде са планините Овнерог“, „Какво има накрая на ръба на диска, което пада и се състои от капки“, и други подобни чудовищни загадки и мистерии, които малкото създание не очакваше.
-	НЕ СЕ УЧУДВАЙ ТОЛКОВА, ВСЕКИ ИМА ДЯДО. ВЪПРЕКИ ЧЕ НАШАТА ВРЪЗКА Е МАЛКО ОБЪРКАНА. В СМИСЪЛ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСПОРИ КОЙ НА КОГО Е ДЯДО.
-	НО КАК, ЗАЩО?
-	АЛХИМИЯ. ОБЪРКАЛИ ДОЗИТЕ И ПРОБИЛИ ДУПКА В КОНТИНУУМА. СЛУЧВАТ СЕ ТАКИВА НЕЩА НЕПРЕКЪСНАТО, НО ШАНСА ДА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО НА СМЪРТ Е ТОЧНО ЕДНО НА МИЛИОН. А ЗНАЕШ КАКВО КАЗВАТ ЗА ШАНСА ЕДНО НА МИЛИОН…
-	ЧЕ ВИНАГИ СЕ СЛУЧВА – отговори Смърт.
-	АБСОЛЮТНО.
-	Но… това означава ли… - запрепъва се Албърт – означава ли, че в другото измерение са останали без Смърт?
-	ДА – отвърна Дядо Смърт – НО ТЕЗИ ДУПКИ НЕ ПРОСЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ВРЕМЕ, ВИНАГИ СЕ ПОЯВЯВА СЛЕДВАЩИЯ ЖЕЛАЕЩ ЗА ВЕЧНА МЛАДОСТ ИЛИ НЕСМЕТНИ БОГАТСТВА, КОЙТО НАМИРА ЧЕРТЕЖИТЕ НА ПРЕДШЕСТВЕНИКА СИ И ОКЛЕПВА ВСИЧКО НАОБРАТНО.
-	Дядо? – влезе в стаята Сюзън.
-	ДА? – отговори Смърт.
-	ДА? – отговори Дядо Смърт.
-	Какво става тук?
Албърт, като един виден магьосник, който беше изключително заинтригуван по въпросите на Алхимията докато беше студент в Невидимия Университет, преди цяла вечност, се зае със задачата да обясни на Сюзън ситуацията.
-	Значи мой пра-пра-дядо? – завърши лекцията тя.
-	Именно. – потвърди Албърт.
Кискането от другия край на масата привлече погледите. Стоящ съвсем тихо и наблюдаващ ситуацията с жизнен интерес, Хаос вече беше толкова доволен от видяното, че не успя да се сдържи.
-	Какво ме гледате, аз за такива ситуации живея. – ухилено каза той.
Смърт погледна дядо си и попита:
-	ИМАШ ЛИ НЯКАКЪВ ПЛАН ЗА ВРЪЩАНЕ?
-	НЕ – отговори Дядото – НЕЩАТА ПРОСТО СЕ СЛУЧВАТ. НО ТЪЙ КАТО С ТЕБ НЕ СМЕ СЕ ВИЖДАЛИ ЗАВИНАГИ И НИКОГА, ИМАМ ЕДНА ИДЕЯ. МОЖЕМ ДА НАВАКСАМЕ ВЕЧНОСТТА, КОЯТО СМЕ ПРОПУСНАЛИ, КАТО ОТИДЕМ ЗАЕДНО НА ПОЧИВКА. НАЛИ ТАКА ПРАВЯТ ДЯДОВЦИТЕ С ВНУЦИТЕ СИ?
-	АЗ… - започна Смърт – ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ ДА ОТИДА НА ПОЧИВКА… СЪГЛАСЕН СЪМ.
-	ДА ТРЪГВАМЕ ТОГАВА – каза Дядото.
-	ПИСУК? – Смърт на мишките се включи в разговора.
-	РАЗБИРА СЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕШ С НАС. ТИ СИ ЧАСТ ОТ МЕН ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН. – съгласи се Смърт.
Смърт се приближи до Сюзън, но тя стисна устни и с трепереща уста прошепна:
-	И да се върнеш…
-	СКОРО. ИЛИ ВЕЧЕ СЪМ СЕ ВЪРНАЛ.
Тримата нови спътника застанаха до вратата за последно сбогом с тайфата.
-	ДА, НО… - запъна се Смърт – МОЯТА РАБОТА?
-	ТИ СИ МОЙ ВНУК, НАЛИ ТАКА? – попита Дядото.
-	ТОЧНО ТАКА.
-	СЮЗЪН Е ТВОЯ ВНУЧКА, НАЛИ ТАКА? – отново попита Дядото.
-	ДДА. – малко несигурно потвърди Смърт.
-	ПРЕДПОЛАГАМ ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ОТ ДНЕС СМЪРТ Е „ТЯ“! – завърши Дядото.
Трите фигури потънаха в мрака на нищото отвъд портата на къщата.
-	БЛАГОДАРЯ – прошепна Сюзън.
_______________________________________________________________


 
© 2011 Страницата на Beavisbg
Google Search | World Wide Web Consortium
Adobe - Adobe Reader Download | Adobe - Adobe Flash Player
Facebook
������� ��